От монитора с поглед сърдечен
две очи приветливо ме гледат.
А аз, - тъй слаб съм и обсебен
от чувствата, които ме обземат.

В магията им-страст и желание,
блян жадуван, идеал за жена.
В душата ми-тъга и отчаяние.
Недосегаеми за мен са сега.

Една-едничка утеха e да видя,
как лъча от тях ме обгръща
онлайн, и бързам да открия
писмата в електронната ми поща.

Цяр ли ще са те, или поредно
послание за поздрав от други?
Или разтърсващо известие последно
за сбогом сърцето ще погуби?