Нижат дните сива броеница,аз още чакам я до своя праг-една мечта, една искрица,светлик, мираж, далечен бряг.Очи притварям, пак зове ме,протегнала към мен ръце,разлиства пролетното времеи с него стопля ми сърцето...Повежда ме по росна нива,а там си ти сред тез жита,в усмивка сбрала дните живи,в гръдта- прохладните утра.Пристъпвам бавно и ти носянабран букет от нежен цвят.Росата галиш плахо боса,даряваш ми с очи Света...А после всичко, сякаш птица-в свода стапя се... отлита пак...зад дни сивящи в броеница.И още чакам те... до своя праг.24.05.07.