Искам да избягам... надалече!
Някъде отвъд света човешки...
Омръзна ми от локвите на хората.
Омръзна ми да разшифровам грешки.
Омръзна ми да дишам под смокините,
а другите да ме оглеждат странно.
И да не виждат в погледа ми синьото...
(нищо, че очите са кафяви...)
Та нали небето ми е в погледа...
Толкова е лесно да го видиш...
Миглите рисуват меки облаци,
завивайки те топло щом заспиваш ...
Омръзна ми!
Омръзна ми да съм виновна,
че всъщност моят свят е от любов...
Че всеки миг се влюбвам много силно
във птичи полет... в бряг, във нечий зов...
Омръзна ми! А тъй ми се остава...
Какво ли ще се случи с туй сърце...?
Не иска и не може да забрави,
как нежно стихва в твоите ръце...