В тишината на тъмната стая,
се заслушвам за стъпки на грях.
За мъжа, който нощем желая,
но да искам в деня ме е страх.
За мъжа, който просто си тръгна,
стъпки чух... асансьорна врата.
Само ехото \"Сбогом\" ми върна
и остана в душата нощта...
За мъжа, който още обичам
и го чакам, пак слушам дъжда,
посадих във душата кокиче,
да се бори с леда и студа.
Със снега, който в мене остави,
твоето сбогом сега да стопи.
С красота реверанс да направи
и да стихнат горчиви сълзи...
Да приема, че вече те няма-
сам избра тази своя съдба...
Да изтръгна от дъно голямата,
си любов и да свикна така.
Да притихна смирена, но жива,
слънчев лъч да открадна... дъга,
в мен любов, светлина да наливат
да замести денят ми нощта...
Тишината ми дръзко да викне
с цяло гърло, да сбъдне мечта.
Пак сърцето ми мъж да обикне,
да повярва за миг в любовта!