Да можеше Небето с глас човешки

да каже всичко вместо мен

и Ти да знаеш,че от страх лудешки

отдръпнах се изплашен и смутен...

Да можеше Луната с нежни струни

да шепне за любов във стих,

би казала с най-прелестните думи,

че в Теб деня си преоткрих...

Да можеше Звездите да са малки перли,

окъпани от дъжд и от лъчи,

аз бих Ти ги дарил в една поема,

проблеснала във Твоите очи...

Да можех да ти кажа колко нощи

се взирам в Твоя силует

и тайно го рисувам още

с римите на неузрял поет...

Да можеше Земата да крещи това,

което упорито аз отричам,

би викнала високо пред Света:

"ТАКА БЕЗУМНО ТЕ ОБИЧАМ!!!"