*           *            *

Не мисля за себе си - не мисля за тебе,

"примката" стяга сякаш трахеята,

омерзен, осквернен - непотребен,

влача крака по алеята...

Усещам "бръснача" в гърдите

как леко се плъзва по... дроба.

Дъхът се накъсва - тъмнеят очите,

светът се превръща в прокоба...

Вървя и ръцете ми тръпнат,

дъщеря ми тича пред мен,

и стъпките в мене заглъхват,

и се мразя, че съм роден.

Отиде на парти с колеги!

Целунах те и те изпратих с усмивка!

Без думи излишни и... тъпи "обреди",

исках да си... щастливка!...

Тръгна тогава и... няма те още!

Май.... стана вече година,

а ние с малката... се гушкаме нощем

и се надяваме, да ни мине!...

Не, не мисля за себе си - нито пък мисля за тебе,

но примката стяга все още трахеята!...

В джоба ми дрънкат няколко дребни...

А!... има сладкарничка там... на алеята...

 *          *          *