Аз дъжд съм, но от мокрите прозорци изтрий моя лик!

С капки от нищото не ще утоля твоята жажда!

Знам, че боли те- дъждът къпе се в твоя вик,

но дори влюбена, тъжната вода сълзи ражда...

Дори да рисувам с пороя си тръпка бленувана,

строши с гняв всяка капка до днес обичана!

Липсваш ми, но от сън като теб не искам да съм сънувана!

нека бъда от устните ти прокълнато-отричана...

Разкъсай яростно снагата от влажна дантела!

Превърни ме в прогонена срамна лъжа!

Забрави всичко, което съм ти отнела!

Удави ме в забрава, за да мога да продължа...