Ти си буря, а аз пък съм залез,
ти си вик гръмогласен, а аз нежен стон,
ти си всичко, което аз искам,
аз съм всичко, което не си.
Щом ме погледнеш аз виждах огън в теб да гори,
щом те погледнех ти виждаше само любов в мен да пламти.
Чувствата бързо дойдоха – трябваше поглед един,
чувствата бързо си тръгнаха – нямаше даже и дим.
Те изгоряха с времето и вятъра разпръсна пепелта,
но споменът вечно се връщаше щом смени се деня с нощта.
Тогава студът ни смразяваше и мислите надвиваха съня,
тогава и двамата се чудехме защо изплува пак любовта.
И ето, че пак с теб се срещаме и хващаш ме ти за ръка,
и ето, че аз пак поглеждам те и прoблясва усмивка една.
И вървиме тъй дълго пак двамата, правим напук на света,
два характера толкоз различни, две половини с обща съдба.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me