Вали, момиченце, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.
Ела, гушни ме! Скрий се в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.

Аз пак безсънно ще те пазя
от самотата на града
и бос в жарава ще нагазя,
да мога да те пренеса.

И пак ще се събуждам нощем,
докато спиш да те целувам.
До тебе ще се гушна после
и уморен, ще те сънувам.

И във зората ще се раждаме,
и ще летим със ветровете.
Във жажда ще се омотаваме
у на дъгата цветовете.

Тогава ний ще сме единствени,
усетили за втори път,
как ражда се любов в душите ни,
как влюбен е във нас светът.

За туй, недей! Не тръгвай в здрача!
С нас пак ще стават чудеса.
Вали, момиченце, не плача!
Туй капка дъжд е, не сълза.