(Човекът-Ч.; Любовта-Л.)
Ч. - Любов, почакай ме, поспри!
на самота ме ти обрече.
Л. - На друг отдадох се, прости!
Не твоята Любов съм вече.
Ч. - Защо излъга ме тогава,
че вечно ще си ти до мен?
Л. - Не е нарочно, съжалявам,
но тъй е този свят скроен.
Ч. - Но стига вече хората ранявай!
Не стреляй с твоите стрели!
Л. - Това Животът е. Прощавай!
Понякога отчайващо боли.
Ч. - Жестока си, наистина разбрах.
Но как успяваш тъй да си желана?
Л. - В сърцата им да влизам съумях,
понякога разумно или пък със забрана.
Л. - Но не завинаги те аз напускам,
навсякъде съм, само погледни!
Или пък нещо май пропускам?
Къде да ме откриеш, прочети:
Л. - Ще ме намериш в Слънцето горящо
и в нощната тъй свята тишина,
в магията на лунното сияние,
във звездните пътеки на нощта.
Търси ме в детските очи,
от крехкост и невинност изтъкани,
сълзата детска избърши
и Любовта със тебе ще остане.
Търси ме в лятна топлина,
в дъхът на пролетно ухание
и в есенно обагрени листа,
и в бяло зимно очарование.
Навсякъде съм само погледни,
не пренебрегвай силният ми зов
и с пълни шепи загреби,
раздавай, пръскай ти Любов!