uFeel.me
Човекът и Любовта
Автор: vaniavr46,  7 май 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 776
(Човекът-Ч.; Любовта-Л.)



Ч. - Любов, почакай ме, поспри!

на самота ме ти обрече.

Л. - На друг отдадох се, прости!

Не твоята Любов съм вече.



Ч. - Защо излъга ме тогава,

че вечно ще си ти до мен?

Л. - Не е нарочно, съжалявам,

но тъй е този свят скроен.



Ч. - Но стига вече хората ранявай!

Не стреляй с твоите стрели!

Л. - Това Животът е. Прощавай!

Понякога отчайващо боли.



Ч. - Жестока си, наистина разбрах.

Но как успяваш тъй да си желана?

Л. - В сърцата им да влизам съумях,

понякога разумно или пък със забрана.



Л. - Но не завинаги те аз напускам,

навсякъде съм, само погледни!

Или пък нещо май пропускам?

Къде да ме откриеш, прочети:



Л. - Ще ме намериш в Слънцето горящо

и в нощната тъй свята тишина,

в магията на лунното сияние,

във звездните пътеки на нощта.



Търси ме в детските очи,

от крехкост и невинност изтъкани,

сълзата детска избърши

и Любовта със тебе ще остане.



Търси ме в лятна топлина,

в дъхът на пролетно ухание

и в есенно обагрени листа,

и в бяло зимно очарование.



Навсякъде съм само погледни,

не пренебрегвай силният ми зов

и с пълни шепи загреби,

раздавай, пръскай ти Любов!

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me