Не искам да започвам отначало.
Компромиси да правя, не желая.
Тъга горчива пак да ме обсебва...
И самотата да ме обладава...
Но срещнах те... И сълзите ми спряха.
Душата ми ранена се пробуди...
И хиляди съцветия изгряха...
Тъгата моя, някъде прокуди.
И изгрев нов, сърцето ми съзира,
и трепет, и омая непознати...
Гласа не чувам, който ме възпира
и доводите му познати:
\"Ще страдаш, ще боли те много!
Не вярвай, ти нали опита?
Да любиш, туй такава е тревога...
Едва събра душата си разбита.\"
\"Ще трябва смелост.\" - казвам си накрая,
копнежа на сърцето да послушам.
Ще бъда ли \"любима\" аз, не зная...
В прегръдката ти искам да се сгуша.
И пристан мой да бъдеш, и тревога.
И радост, и сълза неутешима...
Че цяла да съм само с тебе мога...
Докоснах те, мечта неуловима.