Прекипяваше дълго червеното
вино в очите на залеза.
И в копанка със зелено варено
- коприва, спанак или лапад -
ако трошнем сирене в нея,
ще видиш - това е достатъчно.
Двамата залци да топнем
на чувствата в зрялата сладост.
Бъди ми, бездомнико, гост
този сипей до вкъщи е стръмен,
поседни на трикракия стол,
Щом вържа на питката пъпа
и кълчищен месал задъхти,
пухне пара, въздишне от гордост,
и разстели уханни мъгли
над софрата ми скромна и проста,
ще приседна тогава и аз
до коляното дясно на Бога.
Две свещици в иконостаса
да припламнат и колкото могат
да ни сгреят в собата здрачна
и огледат в очите ти тежки
на молитвата трите разкрача.
А след нея, удавени в грешност,
да се стапят ръцете ни слаби
и да стене на възел меракът.
А пък утрото нека забрави
да пусне на слънцето ата.
После дълго с теб да вървим
наобратно преди хоризонта,
откъдето се пръкват съдби
и потегля наново животът.
Там да спрем и светът покрай нас
до копривено жарко да свети,
до зелено, с най-чистата страст,
на която докрай сме обречени.