Те някога свиреха заедно

на черен и лъскав роял,

с клавишите сякаш наистина

животът край тях оживял.

 

 

Тя беше със рокличка шарена,

той беше със къс панталон,

и свиреха, свиреха заедно,

под яркия, син небосклон

 

 

Но мина се време, пораснаха,

животът ги грабна в ръце,

и нямаше вече те заедно

да бъдат, да свирят въобще.

 

 

Пътят, по който си крачеха,

мигом на две се дели

тя в ляво, той в дясно си тръгнаха,

вече... Те  бяха сами.

 

 

Пътеките техни след време,

може да станат една,

но никога няма да бъдат,

както били досега.

 

 

Заглъхна роялът, прашляса

и времето бързо тече

дали ще се случи отново,

на него да свирят въобще?