Днес е черен петък.
Днес ми доказа, че любовта не съществува.
Днес аз се отричам от нея и от самотния си живот.
Отправям се към езеро обвито от мъгла езеро пълно не с вода а с тъга..
С плахи стъпки навлизам в него и студа малко по-малко ме сковава и обзема.
Но аз с вдигната на горе глава с поглед впит в безкрайните небеса.
Остават ми малко крачки до моя край но аз ги правя и тях без страх.
Докато вече не остана дъно под краката ми.
Тялото ми... болката ми потъват в безкрайната тъга.
А главата ми е все още вдигната, погледат ми е все така празен и впит в безкрайните небеса.
М мига в който изгубих ''контакта'' със света извърнах поглед към стъпалата си и видях вас две ужасни същества да ме влечете към бездната и пак погледнах нагоре но вече нямаше светлина а само мрак затворих очи и ви се отдадох изцяло на вас ужасни същества.
И денят все още е петък.
Да този черен петък.