Една позната ми предрече,

Че пепел е след любовта!

Една лъжа ми стига вече,

Предателство, провал, тъга.

Един мираж, пред мен осъмнал,

Приветлив, таен силует...

Една молба: Недей да тръгваш!

Любов, сега е твоят ред!

Единствен бе, за мен - желание,

Сега - мълчание, грабеж!

Любов - след нея наказание!

Един прекъснат бял летеж!

Дали ще те обичам? Колко?

Лавина тежка бе за мен,

Юмрук, нещастие и болка,

Белязана с печат студен.

От всяка мисъл се разстила

Виновна лудост във кръвта...

Това е... вече нямам сила!

Аз тръгнах там... след пепелта!