|
|
|
|
Статистика |
Произведения: 165,108
Потребители: 12,371
Автори: 4,007
Коментари: 318,518
Точки: 2,649,680
Съобщения: 153,554
Лексикони: 4,498
Снимки: 10,760
|
|
|
Следете ни в |
|
|
|
Чаша вино за нея
Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам, аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад. И заченат среднощ в премалелия писък на бухал, октомврийският смог се разпръсна по целия свят.
Есента ме покри под крилата си мокри и грешни, чувах само как тропат ранените капки отвън. Ала някой наля тръпно вино в бокалите тежки и наздравица вдигна за Нея почти в полусън.
И за Нея отпихме по глътка – и тъмна, и пивка. Тя в кръвта ни потече и в мислите бавно преля, а подир се въздигна от шепот до песен звънлива и развърза езици, сковани от страх и тъма.
Ако има любов – на света да разкажеш за нея. Ако има тъга – да заровиш под камък и дъб. Ти от мен, тишина, изчезни – остави ме да пея – и не ръфай душата с препълнен от горести зъб.
Този свят е за двама и няма защо да се чудя за какво съм роден и защо в светлина съм дошъл. Всеки утринен мрак изтънява, когато се будиш, премалял от любов, догорял и стопен като сък.
Аз за Нея долях до ръба и последната чаша, и пиян от любов, и замаян от билки и стих, тук оставих сърцето си – нека разказва нататък колко чини светът без бокала и погледа тих.
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|