StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,333
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,058
   Точки: 2,663,310
   Съобщения: 148,808
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Чаша вино за нея

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,
аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.
И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,
октомврийският смог се разпръсна по целия свят.

Есента ме покри под крилата си мокри и грешни,
чувах само как тропат ранените капки отвън.
Ала някой наля тръпно вино в бокалите тежки
и наздравица вдигна за Нея почти в полусън.

И за Нея отпихме по глътка – и тъмна, и пивка.
Тя в кръвта ни потече и в мислите бавно преля,
а подир се въздигна от шепот до песен звънлива
и развърза езици, сковани от страх и тъма.

Ако има любов – на света да разкажеш за нея.
Ако има тъга – да заровиш под камък и дъб.
Ти от мен, тишина, изчезни – остави ме да пея –
и не ръфай душата с препълнен от горести зъб.

Този свят е за двама и няма защо да се чудя
за какво съм роден и защо в светлина съм дошъл.
Всеки утринен мрак изтънява, когато се будиш,
премалял от любов, догорял и стопен като сък.

Аз за Нея долях до ръба и последната чаша,
и пиян от любов, и замаян от билки и стих,
тук оставих сърцето си ­– нека разказва нататък
колко чини светът без бокала и погледа тих.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-11-18
прочитания: 249
точки: 21 (виж далите точки)
коментари: 5 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход