Чаровна лъжовнице, как си? Здравей! Ела да те черпя със чаша кафе... Косите си черни с ръка разпилей, извикай усмивка на мойто лице. Ела, излъжи ме отново сега: Кажи, че за теб само аз съществувам! Гали със перото си мойта душа, на твоите ласки отдавна робувам. За твоята нежност аз всичко бих дал, пленен съм от сладка любовна магия. Душата на дявола бих си продал - със утрото ново пак теб да открия. Чаровна лъжовнице, мамиш ме, знам... Но твоите думи са сластно-омайни! До болка гориш ме без капчица срам с очите си пъстри, небрежно-потайни. Отпивам на глътки от тази лъжа - вкусът и е някак горчиво-суров... Но пак ще съм с тебе, дори да греша! Чаровна лъжовнице - моя любов!