В гора от чувства - силни и страстни -

изгубена страда ранена   душа.

Уплашена скита тъжна, нещастна,

пътеката търси към теб ЛЮБОВТА.

Но хладни и мрачни посрещат я само

тъмните сенки на гневни слова.

Къде ли е твоята обич голяма!

По пътя към нея гневът избуя.

Отчаяно търси пътеката вярна

към сърцето ти нейното вярно сърце.

Кой съсипа пътеката с болка коварна?

Като лавина обидата в тебе расте.

Не оставяй думите - плевели страшни

да обсебят сърцето ти, да го пленят!

Изтръгни ги - грозни, ненужни и прашни,

отвори пред сърцето й предано път!