Понякога – внезапно и необяснимо,
като дяволче скрито в душата ми,
изскача от тъмния ъгъл желание:
в този миг да си мислиш за мене!
Затвори си очите и повикай спомена –
тая жива искрица, неугасена
от мълчаливата неизвестност
на безкрайни и тъжни дъждове…
Помисли! И ще видиш как ражда се огънят:
пропълзява езичето – тъничко, бледо,
лилава нишка, нежно-синя следа,
после лумва високо, горещо и алено
и душата ти – болна от обич, душа,
нямо, без стон изгаря разжарена,
изтерзана от диви копнежи – сега,
да ме имаш отново – беззащитно момиче,
в този миг да ме имаш - откровена докрай!
С оня звук от гласа ми, който казва: обичам!
С нежността на ръцете – упорита вода,
всички ръбове в острия камък на Времето
с постоянство изгладила…Чуй ме – ела!
1978г.В.Търново
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me