Чинарите шумят, чинарите се галят с клони бели, заплели слънцето на любовта в играта и с вятъра го гъделичкат по топлия корем; косите му подръпват и разплитат, и с многогласа на листата си се смеят. И само аз, от теб забравен, вървя под тях унил и тъжен.