StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 159,682
   Потребители: 12,297
   Автори: 3,976
   Коментари: 300,905
   Точки: 2,636,028
   Съобщения: 152,454
   Лексикони: 4,470
   Снимки: 10,801

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Бяло

Каква луна е грейнала навънка,
върви ми се по белия и път.
Да се засмея, да  извикам звънко,
прозорци да събудя, да не спят.

Да извървя полето и небесно,
с ръцете си да набера звезди.
Каква луна донесе тази есен
и кой ли бялото ми отреди…

Усмихваш се и уж не съм видяла.
Завихрил ме е вече вятър щур.
В прегръдката му сгушена и малка,
чертая с бяло нощния контур.

Рисува ми се, как рисува гълъб,
гнездо, с ръцете си което сви.
Рисува ми се с бяло много дълго
и нежност, дето четката мълви.

Рисува ми се дъжд един – особен,
две вадички по нощното стъкло.
Рисува ми се просто тази обич,
с разпереното ти над мен крило.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-02-14
прочитания: 77
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход