Срещнах те и те целунахи искам да разкажа на света,но всъщност толкова е много,че онемявам и мълча...
Много е... кое ли?Всичко!Очите ти... усмивката добра,целувка озаряваща,но поразяващо прилежна,прохладно, бяло бе докосването ти,като на пролетта.
Полъх ставащ устрем, ме обземаи надежда ставаща мечта.Яркост цветовете придобиватпод премреженост копринена на погледа ти,ласкав зов за близост,истина и красота!