Навън е тихо, тихо, бавно пада сняг.
Наоколо е само бяла тишина.
И съзерцавам плахо през стъклото пак
с надеждата да зърна същата жена.
И силует се мярна май пред моя праг.
Дали не спря пред него същата жена.
Ще донесе ли през навяващия сняг
поне една искрица топлина.
Но вече няма я в заспиващия мрак.
Единствено остана бяла тишина.
Навън навява тихо, тихо сняг.
Дали това бе същата жена.