Сънувах бял олтар и два ковчега.

Пред светлия олтар свещеник скъп.

Момиче - коленичило и бледо,

Обляно във сълзи и черна скръб.

Сънувах бял олтар и тъмна сянка,

Покойници и сълзи след годеж,

Невиждани обрати на съдбата,

Падение след нежния летеж.

Тя беше в бяло - ангелска коприна,

Останала вдовица след смъртта

На нейната любов - най-скъп поминък,

Тешеше безутешни сълзи тя.

По неговите устни - вече хладни

Се стичаше студена капка кръв,

Тя с устни се опита да открадне

Последните следи от ледна плът.

Куршум го бе пронизал във сърцето

Във час преди да дойде вечността

И той за миг осъмнал под небето

Изгубил бе живот и любовта.

Сънувах и безбожното мълчание

Заляло бял олтар след тежка смърт,

Сънувах овъглените желания,

Размили във нощта желана плът.

Сънувах безутешните терзания

На бялото момиче в черна скръб,

Очакващо за свойто наказание

Пред мъртвия съпруг, потънал в кръв.

Сънувах как сама намери скалпела,

Без мисъл го заби във свойта длан,

Стопи се до съпруга си разплакана

И тръгна с него... Да не бъде сам...!