И пак самотна лутам се в безкрая
Опитвам се да бягам, но къде
Превзел душата ми, Дяволе от Ада
Върни ми я... За миг поне

Звезди в нощта – уж пътят ми показват
Където и да се обърна все си ти
Усмивката, ръцете, погледа омаен
Докосни ме ти... Стопли ме... Обгърни ме...

Поне... За миг поне...

Глава потърсвам от обзелите ме мисли
И бягам, бягам надалеч...

Не искам пак да чувствам болка
Не искам пак сърцето да кърви
Стомаха ми остава свит на топка
И бягам, бягам, бягам...

С надежда да ме стигнеш ти...