Добра позната беше любовта ни
като аромат пътуваше безспир
поднесен и отдалечаван от ветровете
заедно с уморените очи
с една усмивка изгубена в тревата
и песента на раковината
която душата ни се мъчеше да разбере.
Добра позната беше любовта ни
въздух и предмети докосваше безспир
за да разбере
как не желаем да ни няма.
И ако се държахме за погледите
ако чужди светове прегръщахме
и вдишвахме дъха на другия
затворили клепачи и обятия
това бе нашата болка
да не сме сами в раздялата.