Нощта се спусна над Сахара избавление тя дарява, бавно керванът потегля и от черни мисли ме разсейва. Бягам от спомени горещи изтръгвам образи човешки, забрава нежна да ме погълне в мир и покой да ме обгърне. Нараняваш ме ежедневно забравяш ме неизбежно, голямата любов се прероди а на мен трохичките остави ти. Дали във вечността ще забравя някога това и сълзите ми горещи ще заличат ли спомените вечни. Бягам настигни ме и ако можеш при теб върни ме,аз сам греха аз съм изкуплението.