Бурята ни следва по петите, озвучава всяка наша среща. В наша чест развихрят се сърдити небесата с тътени зловещи. И дерат светкавици простора, оцветяват в синкаво телата въпреки предпазващата флора, пред стъклата цъфнала богато.
Крия се до теб в страха си древен и се чувствам грешница фатална… Ти си в себе си все тъй уверен, нямаш страх от сили нереални. Спазваш разписанието точно, Не задаваш глупави въпроси…
Но защо мечтая как ще скоча и по пътя си ще тръгна боса?