Булка в бяло пред олтара
с букет червени рози във ръце.
Стискаше ги онемяла,
близо до туптящото сърце.  

А в погледа и се четеше радост
и там блестяха хиляди слънца.
Невинна, грееща със свойта младост
в очакване да каже свойто „Да\".  

Потрепваше обзета от вълнение,
обвила нежно розите с пръсти.
От сладка болка вцепенена
в ръцете и забиха се бодли.  

И капки кръв с цвят на червена роза,
покриха роклята като с роса.
Разпръснати по нежната и кожа,
букета бе изгубил си цвета.  

Застанала смирено пред олтара
с букет от бели рози във ръце.
А роклята и бе приела
цвета червен на влюбено сърце!