Стоя в класната стая и гледам през прозореца,
зима е,толкова е красиво,
но защо ли не мога да открия тази красота?
Защо не мога да съм щастлива?
Защо не усещам сърцето си?
Нима е спряло?
Не, не мисля,
просто го боли,
че на неговата любов не отвърна ти.
Чувствам се сама и нямам сили
това чувство да спра.
Искам да избягам, да се скрия,
да плача,да крещя
и болката в мен да унищожа.
Но осъзнавам, че не мога...
Тя е част от мен и
изпълва моят ден.
Проклета да е таз'съдба,
която не ми позволява
да бъда щастлива в любовта...
Искам да живея, но се страхувам,
че скоро ще полудея...
Защото боли и ако някога изпиташ
тази болка и ти-
ще разбереш,че рано или късно
тя ще угаси блясъка в твоите очи..
13.11.2001г