Той толкоз искаше да си отиде,
не исках аз - болеше в мен!
Умът ми казваше - пусни го,
сърцето плачеше във неговият плен!
Но няма как - дойде момента,
не можех вече, нямах сили...
Отвързах възела затегнат
и пуснах славеят да пее!
Ще полети свободен той,
ще се порее,
ще срещне втора, трета...
но най-накрая сам ще проумее,
че този цвят е търсил цял живот - от който се отрече!