Болката като огнено кълбо

се е свила в душата ми.

Болката е неистова...

Убиха сърцето ми,

убиха душата ми,

не мога повече да издържа.

Всичко се срути,

всичко загина.

Душата ми в болката вие сама

като вълк срещу луната.

Отново съм самотна,

ненужна,

забравена.

Нямам сили да се изправя.

Как да продължа да вървя

през живота си?

Нямам сили дори за това.

1996 г.