Ти погуби всичко в мен,
загинаха луната и звездите.
Пуст без теб е всеки ден,
и сълзи блестят в очите.

Ти сърцето ми отрови,
с отровата наречена любов.
Душата ми окова с окови,
в любовта не може без любов.

Ти ме накара да плача,
дълго и сама в нощта.
Ти ме накара да питам,
няма ли да свърши тя?

Научих се без тебе да живея,
колкото и да ме боли.
Научих се болката да скривам,
макар и зад безброй сълзи.

Тъжно е наистина,
липсваш ми няма да отричам.
Тъжно е наистина липсваш ми защото все още те обичам..!!!