Боли ме главата

Боли ме главата. Нали е глава

за себе си явно напомня

и сякаш ми казва:  „Е, стига рева.

Дай да помислим резонно.

Плюсове, минуси, плява от ръж...

/А, ... и моливче вземи си./

Спомени стари в албумите дръж.

Там им е мястото – скрити.“

Боли ме главата и гледам едва.

Боричкат се мислите в нея.

/По-скоро се бият, но всички с една,

която за него милее./

Горчиво кафе със солени сълзи...

А телефонът не звънва.

Упсаринът във чаша с вода ми шепти:

„Усмихни се, отдавна се съмна.“

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf