Боли ме главата
Боли ме главата. Нали е глава
за себе си явно напомня
и сякаш ми казва: „Е, стига рева.
Дай да помислим резонно.
Плюсове, минуси, плява от ръж...
/А, ... и моливче вземи си./
Спомени стари в албумите дръж.
Там им е мястото – скрити.“
Боли ме главата и гледам едва.
Боричкат се мислите в нея.
/По-скоро се бият, но всички с една,
която за него милее./
Горчиво кафе със солени сълзи...
А телефонът не звънва.
Упсаринът във чаша с вода ми шепти:
„Усмихни се, отдавна се съмна.“
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|