Не виждаш как в очите си изтривам,
на болката последните следи.
От утре няма да те видя. И умирам.
Ти ще си тръгнеш. И ще кърви.

Говориш ми, усмихваш се, не знаеш,
че ще запомня всеки жест,
на срещата последна, даже
и да не свърши всичко днес.

Да, може да те срещам и след време,
но чувствата ни няма да са същите.
Ще сме изгубени във трескаво безвремие,
към тази вечер спомен ще ни връща.

Прегръдка, поздрав и довиждане,
постой, че любовта не е изтляла!
Не за последен път се виждаме,
но пак боли като раздяла.