Глас във пустиня...
и сълзи...и страх...
Умира душата ми
в истеричен смях...
Не чувам...
Не виждам..
и вече нищо не мога да дам...
...дори да си с мен...
аз не искам да знам...
Отивам си...
нали и това е решение...
Зная и без теб пак ще боли,..
но и това е спасение....
Пусни ме!...
Сърцето ми гърчи се
в ритъм свиреп,...
...но дори когато ме няма
очите ми пак ще са с теб...
Не чувам...
Не виждам...
Не искам да знам...
Остави ме...
аз вече нищо не мога да дам...
Боли ме!...
Ръцете ти горят ме...
устните тровят кръвта ...
Боли ме!...
Пусни ме!...
Нека бъда сама...
Отиди си...
Поне сега не ме обичай!....
От това БОЛИ...
БОЛИ и да те обичам!....