Болезнена отново е нощта,сянката ти преследваме сама.За кой ли път сграбчваме самотата, а спомени любовни дебнат ме зад вратата.Лутам се сляпо и нямо в мечти и копнежи,виждам дири от спомени прашни и блянове свежи!Лудостта по теб скитница направиме злочеста -да се лутам между миговете изживяни и нежните надежди!... време е уморено клепачи да затворя и вратите към нов свят плахо да отворя!