Обаждам ти се да ти кажа, че съм болна.
Диагнозата ли? Ами сложно е!
Но напук на всички съм доволна,
нека говорят, че тревожно е.

За болестта ми има лек единствен,
но за него зная само аз,
лекарите още търсят причина,
а то е простичко - мечтая си за \"НАС\".

Но ти недей да се тревожиш, че умирам.
Не, не... няма нужда да идваш,
знам, че ще е временно, разбирам...
и няма смисъл, ако пак ще си отиваш.

Остави спокойно да си ида,
щастлива в сънища и блян,
оказах се в негодната партида,
потокът ѝ от производство беше спрян.

И ето ме по пътя към безкрая,
с твоя снимка в малкия ми джоб,
на мен ми е достатъчно да зная,
че част от теб ще бъде с мен до гроб.