Заспиват дневните лъчи
и тиха нощ във стаята нахлува,
и идваш пак при мене ти...
силата на чувствата будува...
Прозорецът засвирва "Болеро",
трепти с дъхът ни всяка нота,
Равел във до мажор рисува по стъкло...
Париж е нашата Голгота...
На мрака нежността немей
във арфата, дори в обоя,
цигулката отдаващо се лей...
нараства в погледите зноя...
В сърца се спуска барабанен вик,
тубата във ми бемол от пръстите потича,
рисуваме с телата акростих,
душата ти във моята се врича.