Сънувaх как летиш над страшна бездна -
с най-чудните на този свят крила.
В миг звезден дъжд над мене заваля
и ти във тази светлина изчезна.
Навярно е знамение, поличба,
че тайно ни спохожда любовта,
но дебне зад вратата подлостта –
на горестна раздяла ни обрича
Сега се моля – тъжна и смутена,
и тази нощ сънят да продължи.
А злото, дето подир нас пълзи,
по пътя си да падне поразено.
Една любов тогава изведнъж
ще плисне в нас – като жадуван дъжд.