Този блус
за двама е, бейби.
Докато третият гледа
от пейката на мечтите
как отлитат в друга вселена,
в която си седнал
на ръба на надеждата
и си поръчваш мохито,
а сламката е прозрачна
и чадърът излишен...
И както
докосваш ме, бейби,
губя центъра на утре,
миналото е миражно,
а днес е само... перфектност.
В която забравям,
че може да има и после -
после, после, когато
след блуса останем
без опаковките в цялост.