Блудница с ангелско лице
в коридорите на мисълта ми
ръси тъга с нежни ръце
и затваря вратите на радостта ми.

Гори тя в пламък на студено сърце,
студени устни целува, докосва нечии очи,
но с красиви думи разкъсва моята гръд
и вместо да я осъдя на забрава
за нея мисля, за нея мечтая всеки път.

В очите ми се взира с блясък фалшив
родена е от грях и засажда лъжа,
ала във всеки мой стих - нежен и красив
все нея рисува с думи това перо
всеки мой стих - все на нея, все на нея.