Ще помня залеза на твоята тераса,
макар че закъснях и го изпуснах.
И свещите, пламтящи за украса,
и дланите, в които се отпуснах.
Ще помня дълго още меките ти устни
и ритъмът, пулсиращ тихо в джаза.
А ти ще си припомняш колко вкусна
е кожата, подвластна на екстаза.
Ще помня всичко не в секунди. В часовете,
откраднати под твоите завивки.
И твоята гореща благодетел -
ръцете ти по моите извивки.
И двамата ще помним тази риза,
в която ме обличаш рано сутрин.
А аз ще си мечтая в тази близост
щастливо да се будя всяко утро.
юни, 2013