Посвещавам на теб...
с много обич
Сълзите си от мен не скривай.
Дори наивно да изглежда, поплачи си.
Аз пак на пейката до теб ще седна,
отпусни се в мен, и болката излей си.
Сълзите ти в ръце ще събера,
протегнах ги и двете, ето.
Една от тях е бисерна сълза,
изплакана навярно със сърцето.
Ще я запазя в своето сърце…
Че тя за мене значи много.
Безценен дар – и много скъп!
За най–несметното богатство
не ще я нивга заменя!
А после, след като поемеш глътка въздух,
последните сълзи със опакото на ръката
ще изтрия – за да се усмихнеш…
И да полетим отново – като птици,
някъде към висините!