От миналото си дошла при мен.
Била си в Петра – Божия слугиня,
затуй замръзвам – сякаш вкаменен
от погледа ти светъл – на Богиня.
Била си свята част от Тадж Махал
и вечната любов не ти е чужда.
Била си вино – в Божия граал,
затуй живота в мене ти събуждаш.
Била си храм на царствен фараон.
Разкъсван свят от бури ветровити.
Градина си била – във Вавилон
и нежен щрих – в лика на Нефертити.
Била си, да, но чувствам че сега
от моята утеха имаш нужда
и ако трябва пак ще се родя,
но ти за мене няма да си чужда...