Бих искала, да бъда хубава.
Невинна пъпка в твоите длани.
Ревнувам те от минали прегръдки.
И мисля си, дали съм стара.
Тогава ми се случва да препуша.
Да пълня пепелника с лоши мисли.
И ставам сприхава по телефона.
Когато го затворя се намразвам.
Така е, няма да се лъжа!
Но всичко свършва, щом перона,
с мен очаква да те срещне.
Вагонът, с врати към рая,
най-сетне спира… И те виждам!
В очите ти оглеждам се красива.
И нямам нужда от прическа.