Kadife & Heartfelt

Добре дошла от спомена... Лежиш до мен притихнала -

дъхът ти пари, чак изгаря голото ми рамо...

Ах, тези  малки бръчици, обрамчили усмивката...

Ръката ми в косата ти... Светът си струва само

за този миг на щастие и на безмълвно вричане -

очи в очи, ръце в ръце... Изпуснато случайно

сподавено, почти без глас... но искрено \"Обичам те\"...

Да можеше поне ведъж нощта да е безкрайна!

 

Добре дошъл от спомена… Добре дошъл, красавецо!

До мене дишаш пак… И пак си топъл като лято.

Оставям се в ръцете ти... Пронизват ме светкавици…

обгръща ме ухание, така добре познато.

Копринено докосване – на ветрове приличаме…

Изгаряме в безвремие…  Горещото ти тяло

със фибрите си  ми  шепти най-нежното „Обичам те\"...

Да можеше пак  тази нощ  да почне отначало!

 

Да можеше...Ех, само ако можеше от времето

отсрочка да получим - само миг, но да е вечност!

Единствен миг, освободен от тежестта на бремето

на мнения, съвети и двусмислена човечност...

Безумно бе... но истинско! До болка! До отричане!

Луната пази спомен за изгарящите нощи,

за онова простенато във дива страст \"Обичам те\"...

Но ти си там, във спомена...  а аз те чакам още!

 

Безумно бе – да спрем във тази точка на пресичане,

на пътища различни, в миг горещ да бъдем двама…

Безумно бе… но и сега във мен кънти  „Обичам те!“.

Да можеше завинаги, да бъда твоя само…

Да можеше… изгубена във примката на времето,

аз пак да бъда бялата вълшебница от мрака…

Да се повтарям всяка нощ, да се завръщам шеметно –

красива, нежна, истинска… защото ти ме чакаш!