Не винаги рисувам цветни пориви,

брегът ми много рядко е наблизо.

Безумности разяждат всички кораби,

които в сто химери съм строила.

Не всеки хоризонт намира себе си

в ръкавите на скъсаното време.

И не от всеки спомен пазя белези,

но пазя всяка ласка като бреме...

Не ми се случват често пъти сънища

без нотки на несбъднати въпроси.

На кръстопът са верни всички пътища,

но не по всички мога да те нося.

И не за цяла вечност. До безбожност.

Не в точно този храм на свята ерес.

За мъртвия смъртта е невъзможна.

След краят ми – началото да влезе!

Не винаги успявам да съм музата,

не всеки път прииждам като рима.

И ако с тебе днес сме се изгубили

ще бъде безвъзвратно.  Като зима.