Май се уморих да те обичам.
Безнадеждно. Пусто...
Тъй е сложно!
В мислите си все след тебе тичам,
а да те настигна невъзможно е.
Но в съня ми сам при мене идваш,
с нежни пръсти кротко ме докосваш.
В погледа ти се таи усмивка,
устните ти пак ме омагьосват.
Ще се вкопча, няма да те пусна!
Ще превърна този сън в действителност!
Знам - когато двама се събудим -
ти не ще поискаш да си идеш!