StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,998
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,759
   Точки: 2,648,041
   Съобщения: 156,226
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Безнадеждно

Цигарата ме парва прегоряла.
Отдавна вече е изпушена.
Но в мислите си нямам тяло
то е далечно и някак сгушено.
Няма те толкова отдавна,
че спомените капят, също есенни листа
дори представа нямам кое е главно
и кои са маловажните неща.
Просто пиша, несмислено и механично
както напоследък и живея.
Знам, че ти звучи цинично,
но отдавна вече се не смея.
Сигурно не би могла да си представиш
Момчето със душа от злато,
което не можеш да забравиш,
как е превърнало живота си във блато.
Дори не съм подреждал... откакто си отиде
някак безнадеждно се надявам да се върнеш.
Да чуя стъпките ти, да те видя,
да си дойдеш и да ме прегърнеш.
Хм, умът ми отдавна отказва да повярва,
но сърцето... то някак си оптимистично
удара след удар го преварва 
и настойчиво, но тихо все още те обича...

Нехайко

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-06-27
прочитания: 68
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход